Ноар, Бялото лице

[Sluffy]

Име: Ноар, Бялото лице за простолюдието, Тишината за познатите му

Години: Не известни, спекулира се между 25 до 45

Нация: Албион

Външен Вид: Тъмни очи и чуплива коса, издадени скули, счупен нос и тъники устни. Това са отличителните белези на лицето на Ноар. И докато носа му единствено би създадло неудобство у хората, то тялото му е пълната противоположност - жилавото и музколесто то е осеяно с многобройни белези следствие на попадения на мечове и стрели, както и счупвания почти на всяка кост по тялото му. Рядко обаче някой може да ги види скрити под тъмните плътни дрехи и ръкавици които носи. Ръкавици които удобно замаскират липсата на кутрето на лявата му ръка, дълбокия белек през цялата му десница и обгорените му длани. Повечето хора обаче са го виждали като дребна закачулена фигура, с бяла маскарадна маска без нос и уста.

История: Дете на народа, така да се каже, Ноар е отраснал по улиците на няколко различни града в Албион. Първоначално отгледан от пътуваша театрална трупа, където често е помагал зад сцената с каквото се е налагало. През годините работата го отегчила и започнал да съботира постановките под формата на шеги. След поредната голяма пакост обаче, сподвижниците му го набили и заключили за няколко дни в един от фургоните почти без храна и вода. Това отприщило неподозирана дори за него злоба и в първия възможен момент той им отмъстил като една нощ запалил няколко от фургоните докато били на път. Не разбрал какво се случило с трупата, тъй като почти веднага избягал. Известно време се скитал сам и пребивавал за кратко в различни градове, където се изхранвал от дребни кражби и всеки път когато местните започнали да го подозират, той напускал мястото. Минали няколко години и градове, когато Ноар подхранен от арогантноста си се опитал да открадне ценен предмет от поредния благородник който минал през пътя му. Без въобще да подозира за риска или името на жертвата си, а именно член на Златната маса, младежа посегнал към лесната плячка. Плановете му били надушени, но по-важното е, че както никога, той бил заловен от хора на благородника. След неприятния бой, който му бил хвърлен и опита за бягство, което също не успяло, лордът видял потенциал в него. Прибрал се в Ласкау с Ноар и го връчил на гилдията, която ръководил в сянка. Там младежа израстнал като един от най-ценните ѝ членове и развил редица акробатични и бойни умения, а също и получил познания за чародейството на маяните.

Допълнително: Още в първите години на служба при благородника, Ноар прибира в гилдията момиче след мисия в провинцията и настоява то да бъде обучено. Дава обяснение за действията си лично на лорда и той приема искането на Ноар. Никой не любопитства допълнително и след година всеки е забравил за необичайния случай.